В стремежа да се преодолее тенденцията за отхвърляне на инвестиции, които са ефективни по отношение на цялото предприятие, но не са рентабилни за конкретен център на инвестициите, някои предприятия възприемат алтернативен показател за оценяване на резултатите от дейността - остатъчна печалба. Остатъчната печалба се определя като разлика между нетната оперативна печалба и изискваната минимална възвращаемост по отношение на оперативните

Този показател също има своите недостатъци. Основната от тях произтича от това, че по съдържание оперативната печалба е абсолютен измерител на ефективността, което не позволява да се извършват съпоставки между резултатите от дейността на различни стопански единици. Метод за преодоляването му е чрез съставянето на процентно съотношение между величината на остатъчната печалба и средногодишната сума на оперативните активи. Друг подход е да се използва като база за съпоставка в комбинация с показателя за възвращаемост на инвестирания капитал. От изведените два оценъчни показателя може да се направи извода, че при съпоставка на цялостната дейност на две отделни предприятия възвращаемостта на инвестирания капитал играе важна роля като база за сравнение, но за анализ на ефективността на отделни инвестиционни проекти е по-удачно да се използва показателя остатъчна печалба.

Модел на икономическата добавена стойност. Икономическа добавена стойност (Economic Value Added) е друг показател за оценка ефективността на работа на центровете на инвестиции. В представения алгоритъм инвестирания капитал включва финансовите източници на предприятието, с изключение на нелихвените заеми, краткосрочните пасиви като търговски задължения, начисления за трудови възнаграждения и данъци. За да се определи среднопретеглената стойност на капитала трябва да се разграничат отделните финансови източници като собствени и привлечени. Процентът на лихвите по привлечения капитал се преизчислява по отношение на процента на платимите подоходни данъци. Стойността на собствения капитал се изразява в алтернативните разходи за инвеститорите. Те са определят на базата на средната възвращаемост по дългосрочните държавни облигации.
Добавената икономическа стойност е измерител, който преодолява някои недостатъци на показатели от финансовото счетоводство. Например в балансовата печалба намират отражение само лихвите по привлечения капитал, но не и разходите за собствен капитал, които като алтернативни разходи се наблюдават от микроикономиката .
Предприятията възприемат гореизложения оценъчен показател за дейността на центровете на инвестициите, защото при обвързване на заплащането на управляващите с този показател те биват стимулирани да действат като собственици и да взимат решения, които ще са в полза на предприятието в дългосрочна перспектива.
Центровете на отговорност като предпоставка за контрола са обект на изследване и от други автори. Срещат се различия в мненията относно видовете центрове. Както вече беше споменато, Бойчинка Йонкова определя четири такива, а според Трифон Трифонов те са три: центрове на разходите, центрове на приходите и инвестиционни центрове. В случая авторът застъпва тезата, че центровете на инвестиции са и центрове на печалбата, чиито ръководители са отговорни и за печалби, получени от инвестирани капитали в звеното.
Едно трето мнение е това на Мая Ламбовска , която посочва следните центрове на отговорности в предприятието: центрове на разходите, центрове на печалба и центрове на инвестициите. Забелязва се липсата на самостоятелно обособен център на приходите, на който другите автори отделят приоритетно значение за увеличаване на продажбите, респективно приходите на предприятието.